ВEТРОГЕНЕРАТОРИ

ХИДРОЦEНТРАЛИ

БИОРЕАКТОРИ

ГОРИВОСПЕСТЯВАНЕ

   Бизнес публикации

[ Легитимация на активите - Адв. Галин Райчинов

[ Регулация на дивидентите и капиталова адекватност - Адв. Галин Райчинов

[ Контрол без собственост - Инж. Райна Младенчева

[ Фирмена кредитоспособност - Проф. Георги Тончев

[ “Ноу-хау”- то като капитал - Инж. Райна Младенчева

[ Еврофинансиране - Красимир Тончев

[  Легитимация на активите

Адвокат Галин Райчинов

Може определено да смятаме, че за всяка съвременна икономика съществена роля има ръстът на нематериалните активи (HA). Например , ако през 1929 година НА в американските фирми са представлявали 32% от всички активи, през 1990 този процент е вече 66, а сега се оценява над 75%.

Не е известно какво е това съотношение у нас, но сме убедени, че реално използваните НА са драматично повече от формално отразените като капитал и дори от счетоводно отчитаните. Неотчитането на капиталовата стойност и фактическата експлоатация на НА на фирмите води до негативи в поне няколко направления:

- Липсва възможност за счетоводна амортизация на НА синхронна на естествената им амортизация - респективно на необходимите разходи за поддържането на НА адекватни на изискванията на ежедневната дейност на фирмите. А това означава, че фирмите формират свръхпечалба преди облагането и респективно плащат повече от реално следващото се на фиска. И това става за сметка на техните оборотни средста, като същевременно се самолишават от натрупвания за инвестиции. В другия случай се търсят неестествени (а за съжаление и незаконни) способи за ограничаване на данъчните плащания;

- Създава се значителна разлика между реалния и регистрирания капитал на фирмата, което води до редица търговско-правни, данъчни и кредитни неудачи, като формално подценяване на корпоративните дялове,  високи данъчни плащания при сделки с корпоративни дялове или цели предприятия, и др.;

- Деформира се формалната капиталова структура, което води до нисък кредитен рейтинг и ограничени възможности за обезпечения при ползване на кредитни ресурси, ограничаване на неконвенционалните средства за мобилизиране на оборотни и инвестиционни средства и др.

През последните десетина години в нашето законодателство  се застъпиха (и вече са напълно достатъчни) съвременните правни и финансови постановки за дефинирането, идентифицирането, оценяването и възприемането на различните видове НА като част от капитала на фирмите и имуществото на физическите лица и за избягване на описаните проблеми.

Правна идентификация на НА

Тук няма да се спираме на различните видове индустриална собственост, които се регистрират след съответната експертиза от Патентното ведомство. Повече внимание ще отделим на по-особените случаи на легитимация и по специално на ноу-хауто, което е по-обхватно и на практика присъства, повече или по-малко, във всяка бизнес дейност.

В българското право (както и във всички правни системи от континентален тип) има редица обекти на интелектуална собственост, които не се регистрират от особен държавен орган и съответно за тях не съществуват специални документи за легитимация на собствеността.

Класическият пример за такива са авторските права върху художествени и научни произведения и програмните продукти (софтуера). Правата върху тях възникват със самия факт на създаването и използването им. Възникването на правата, тяхното съдържание, способите за разпореждане с тях, както и защитата им се уреждат от Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП).

В по особена позиция е ноу-хау за различни технологии. Тук следва да се има пред вид, че тези технологии не е задължително да се отнасят да непосредствени физически процеси. Те могат да бъдат и специфични търговски техники, форми на реклама и промоциране на продукти, всякакви комбинирани техники за продажби, способи за осъществяване на издателска и продуцентска дейност и много други. Тоест обособяването на ноу-хау се определя не от предметното му съдържание, а от факта на неговото положително влияние върху приходите на съответната фирма. Ноу-хау няма специфична правна защита от особен нормативен акт. То се защитава, чрез упражняване на фактическата власт върху него, като в това число се опазва и тайната за съдържанието на самото ноу-хау. Само в редки случаи съществувам някои съпътстващи формални белези, които могат да спомогнат защитата на дадено ноу-хау.

Интересен пример в това отношение е издателското ноу-хау. Всяко периодично издание може да получи свой уникален сериен стандартен номер (ISSN) от Международния ISSN център в Париж, който сам по себе си легитимира притежателя като признатия от Международната система за данни от периодични издания (ISDS), ползвател, както на конкретния ISSN номер, така и на регистрираното с него наименование на периодично издание. Тоест гарантира на притежателя на номер монопол за даденото издание в рамките на ISDS. В този смисъл, макар и да не е скрепена с изрично посочен иск по българското право, защитата, която се осигурява е по-значима дори от притежанието на регистрирана търговска марка. Защото най-често търговската марка осигурява само национален монопол, а ISSN винаги осигурява монопол за всички страни членки на ISDS. Тоест нито същият номер, нито същото наименование на периодично издание не могат да бъдат регистрирани в системата от никой друг притежател. Затова ISSN номерата се явяват една почти пълна институционализация на фактически отношения – издаването и разпространяването на определените периодични издания. Дотолкова, доколкото името на изданието е свързано с темите му и съответното ноу-хау за списването и маркетирането му, то стандартния номер може да се смята за легитимация и на ноу -хау-то.

Подобен е случаят и с регистрацията на имената на домейни в Интернет, които също са уникални. Дотолкова, доколкото те могат да бъдат пряко или асоциативно свързани с някакво ноу-хау или друг вид нематериален актив - то те могат да го легитимират не само във виртуалното пространство, но и извън него.

Разгледаните два случая на  легитимация извън рамките на нашите закони само илюстрират, как определен нематериален актив може да бъде защитен чрез уникалната идентификация. Но това не означава, че ако липсва такава защита, то той не може да бъде легитимиран като актив.

Легитимацията за притежание на ноу-хау (както и за другите НА) е фактът на неговата употреба и резултатите от тази употреба  - в горните примери изготвянето на крайни продукти – периодични печатни или електронни издания, уеб-страници или други продукти и/или услуги.

Поне два нормативни акта признават имуществената стойност на ноу-хау и качеството му на счетоводен (капиталов) актив. В чл. 15 от ТЗ говори за “фактически отношения” като елемент от имуществената съвкупност която е предприятието. Има се пред вид не само установените търговски контакти и отношения и др., но и ноу-хау, използвано за създаване и реализиране на продуктите.

Дефиниция на ноу-хау (наред с други НА) имаше още в Законът за счетоводството (ЗСч) от 1991г.  - чл. 19, ал. 2, т. 2  изрично определя ноу-хау като нематериален актив с определена имуществена стойност. В сега действащият Закон за счетоводството (ЗСч-2001 приет през 2001г. и в сила от 01.01.2002г.) традицията естествено е продължена. Чл. 14, ал. 2 от същия изрично признава нематериалните активи, като по-нататък законът се въздържа от специални дефиниции. Това не бива да ни обезсърчава. Липсата на нарочни дефиниции е свързана с бурното развитие на нови видове НА, най-вече от сферата на новите информационни технологиии и Интернет. От друга страна, вече има известен опит от прилагането на "стария" ЗСч. В тези условия, като не предявява специфични изисквания към НА, и като запазва действието до 2005г. на познатите национални счетоводни стандърти, ЗСч-2001 фактически разширява възможностите за счетоводно третиране на различни видове НА.

Начало

[  Регулация на дивидентите

Адвокат Галин Райчинов

От началото на 2001 г. са в сила специални изисквания за изплащането на лихви и дивиденти от всяко акционерно дружество към негови акционери, което кратко казано означава 100% капиталова адекватност като минимум. Практиката показва обаче че те нерядко се пренебрегват, а това крие сериозни потенциални рискове.

Новите изисквания, някои определения на понятията, с които боравят и последиците от нарушаването им са уредени от чл. 247а на Търговския закон (ТЗ). Първата му алинея въвежда обща забрана за изплащане на дивиденти и лихви по чл. 190, ал. 2 от ТЗ, в случай че нетната стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите подлежащи на изплащане е по-малка от сумата на капитала на дружеството, фонд “Резервен” и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав.

Разпоредбата има за цел акционерните дружества (АД)  да се предпазят от декапитализиране и същевременно е императив за всички АД да поддържат една своеобразна универсална капиталова адекватност. Декапитализиране на АД често се получава, когато дори и част от капитала е формиран от амортизируеми активи или инвестиран в такива. Когато амортизациите се разходват не по предназначение, в крайна сметка се намалява нетната стойност на активите и тя остава по-малка от капитала. Аналогично следствие имат и други промени по перата на баланса. Например: невнесен капитал, задължения към банки и финансови предприятия, данъчни задължения и задължения към обществено и здравно осигурителни институции, доставчици, клиенти, персонал и т.н. Това е следствие от дефиницията за нетна стойност на активите, която е приета във въпросния текст. В ал. 2 нетната стойност на активите се определя като разлика между стойността на правата и на задълженията на дружеството, съобразно баланса му.

Във връзка с прилагането на чл. 247а се открояват няколко основни пункта:

Плащания които се ограничават

Освен дивидентите, които са относително ясно понятие, разпоредбата касае и лихвите по чл. 190, ал. 2 от ТЗ. Тези лихви могат да бъдат предвидени в устава на дружеството за случаите, при които капиталът не е изцяло внесен и акционериге са направили вноски в различно съотношение и ако в устава е казано, че за разликата в повече (между вноските на отделните акционери) се дължат лихви от дружеството на съответните вносители/акционери. Тези лихви са с приоритетен режим на изплащане – преди дивидентите и независимо от решението на общото събрание за изплащане на дивиденти. Това е доста благоприятен режим, а непълното внасяне на капитала при АД е често срещано. Затова тези лихви често се уреждат в уставите и впоследствие се използват като механизъм за плащания от дружеството към точно определени акционери, които са най-често учредителите и такива с големи пакети акции. Всъщност тези лихви са дори по-популярния вариант на плащания от АД, отколкото дивидентите.

Капитал и фондове, които образуват долната граница

Ал. 1 не пояснява дали има предвид търговско-правното понятие за капитал или някое от счетоводните понятия за “видове” капитал, които се употребяваха в последните години. Липсата на уточнение налага извода, че се има предвид капитала, така както е дефиниран в същия закон -ТЗ. Тоест регистрирания по фирменото дело и вписан в търговски регистър капитал на дружеството.

Фонд “Резервен” е задължителен за всички АД и е определен от ТЗ в размер на не по-малко от 10% от регистрирания капитал.

Закони, които съдържат императивни изисквания за други задължителни фондове за съответните видове АД са например Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, Закона за застраховането,  Закона за здравното осигуряване, Закона за ценните книжа фондовите борси и инвестиционните дружества, Закона за банките и т.н. Задължителни фондове могат да бъдат предвидени и в устава на едно АД. Ако това е сторено, тези фондове също участват в образуването на сумата, под която не бива да пада нетната стойност на активите.

Допълнително условие за изплащане

Поставя го ал. 3 от текста и то независимо от разпоредбата на ал. 1, ал. 3. Плащането на лихви по вноски и дивиденти на акционери са ограничени и до разликата между сумата от размера на печалбата за съответната година (разбира се след облагане) неразпределената печалба от минали години и частта от фондовете на дружеството, надхвърляща определения от закона или устава минимум, намалена със сумата на непокритите загуби от предходни години и отчисленията за задължителните по закон и устав фондове на дружеството.

Последици при изплащане в нарушение на чл. 247а

Ако дружеството докаже, че акционерите са знаели или са могли да узнаят за липсата на предпоставки, то те са длъжни да възстановят на дружеството получените суми. Звучи успокоително. Има условие, а и нали акционерите всъщност (чрез гласовете си в общото събрание) предопределят решенията на дружеството. В това число решенията дали то ще предяви искове срещу акционерите си. Всъщност, нещата не са така прости и успокоителни. Причините са поне няколко.

1. Преди всичко сбъдването на условието всъщност е априори гарантирано. Разбира се един акционер може и да не е знаел за липсата на предпоставките да получи плащане. Но той винаги е можел да узнае. Стойността на регистрирания капитал е вписана в търговския регистър. Задължителните фондове са описани по закон или устав, който е общодостъпен в търговския регистър. Нетната стойност на активите се определя от баланса на дружеството. А той се обнародва и се предоставя за достъп на акционерите преди общото събрание и съответно всеки акционер има възможността да се запознае с него. Всичко това силно стеснява хипотезите за невъзможност да се узнае за липсата на предпоставки в посока само на случаите когато акционерът е бил недееспособен поради една или друга причина.

2. Не е особена гаранция и фактът, че акционерите могат да предопределят решението на дружеството да предяви искове. Както стана дума при АД-тата у нас, като че ли по често се среща изплащане на суми не под формата на дивиденти за всички акционери, а под формата на лихви по вноски на определени акционери. Тогава възниква въпросът за баланса на гласовете между облагодетелстваните акционери (получилите плащания на лихви) и останалите.

3. Отделно от това в редица случаи исковете на дружеството могат да се предявяват не само от него, но и от други лица и органи – външни за дружеството. Така е в случаите на несъстоятелност. Тогава синдикът дори е длъжен да събере всички вземания на дружеството – в т.ч. и неоснователно изплатените лихви по вноски или дивиденти. Но и без производство по несъстоятелност, всеки кредитор на дружеството, с т.н. сурогационен иск по чл. 134 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), може да поиска от акционерите връщане в дружеството на неоснователно получените от тях лихви или дивиденти, ако бездействието на дружеството заплашва неговите права. Такъв кредитор може да бъде държавата (чрез данъчната администрация и агенцията за събиране на държавни вземания) за данъчни и други държавни вземания, осигурителни институции за дължими осигурителни вземания, кредитор по финасова или търговска сделка – банка, клиент, доставчик и др. Когато кредитор е държавата за данъчни задължения и неоснователното изплащане на лихви или дивиденти е станало след възникване на данъчното задължение, възниква и угроза за членовете на управителните органи на дружеството. Те стават лично солидарно отговорни с акционерите получили неоснователно плащане, до размера на плащането, съгласно съответното прилагане на чл. 21 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК).

Допълнителна възможност за атакуване от външни лица на неоснователни плащания на лихви и дивиденти към акционери представлява и т.н. Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД.

Всичко това очертава широка гама от възможности за ангажиране отговорността на акционери, получили лихви по вноски или дивиденти, ако дружеството не е спазило изискванията на чл.247а от ТЗ. Затова АД следва да планират и периодично да осъществяват действия по поддържането на капиталавата си адекватност.

Основен способ в това отношение представлява разходването на амортизациите по предназначение – т.е. за повишаване стойността на съществуващите или още по-добре за придобиване на нови активи. Това всъщност е пряко свързано с инвестиционната и амортизационната политики.

А такива най-често са нематериални активи, които не-рядко не са счетоводно формализирани. Правилното съчетаване на такива действия с добро управление на задълженията на дружеството може да елиминира рисковете и да създаде предпоставки за законосъобразно изплащане на лихви по вноски и дивиденти на акционерите.

 Начало

[  Контрол без собственост

Инж. Райна Младенчева

Контролът без собственост - може би точно този принцип ще се окаже най-оптималното решение за Вашия бизнес. Фирмите и всяка личност обвързана с бизнес дейност трябва да се стремят да контролират далеч по-малко неща, но да контролират много по-силно малкото наистина важни неща. Тук теорията на контрола може да Ви е от полза, но само ако много внимателно обмислите целите и измерването на резултатите. 

Собствениците на фирми и мениджърите обичат да притежават разни неща. Стойността, на които може да нараства и по принцип се смята, че собствеността ни дава възможност да контролираме притежаваното. Но твърде често се оказва и в бизнеса, и в живота, че всъщност притежаваните от нас неща ни контролират. Не е нужно да притежаваме неща, за да контролираме потока на приходите и печалбата, поради това, че собствеността има сериозни недостатъци във сравнение с вариантите без материална собственост.

Според данни от проучвания половината от всички световни материални бизнес активи губят стойността си, защото не успяват да постигнат дори средната възвръщаемост на капитала. Следователно притежаването им унищожава стойността на съответните материални активи. Всеки материален актив може да влезе в ролята на ненужно излишество, което едва ли би покрило разноските по него, по скоро ще се наблюдава обратното.

Ето защо McDonald's и огромен брой други фирми контролират доставчиците си  - казват им съвсем точно какво да вършат и често имат споразумения за изключителни права - без да е нужно да притежават собственост. Това е едно от значенията на термина "виртуална компания". Повечето "производители" на автомобили и персонални компютри не са никакви производители, поради простия факт, че те възлагат не само производството на други компании, но често и голяма част от дизайна и монтажа. Тези така наречени "производители" не притежават, но контролират.

Дори и у нас веригата ШЕЛ не е собственик на голяма част от бензиностанциите (те са наети от Литекс), които напълно контролира.Предимствата на контролът без материална собственост са следните.   

Едното е, че изисква по-малко пари и възвръщаемостта на капитала може да се повиши и в някои случаи да достигне астрономически нива (краен пример е фирмата за професионални услуги, която може да няма почти никаква собственост и въпреки това да контролира и доставя силно диференцирани и високо ценени услуги със силна търговска марка).

Второто предимство е, че можете да съсредоточите усилията си върху по-малко дейности и да постигнете истинско превъзходство във вашата тясна специалност. Обратното също е в сила, ако притежавате независимо какви материални активи, то ще е необходимо да отделяте време и внимание на съответната материална собственост.

Трето, ако можете да контролирате, вместо да притежавате, получавате моментален достъп до хората, които са най-добри във съответната област. Сравнете това с възможностите вътре във фирмата и ще се окаже, че вътрешнофирмените доставки не са достатъчно ефективни, поради отчитането на големи загуби. Често постигнето на солидна печалба се дължи на външни доставчици, които са в състояние да предложат по-добър продукт и по-евтино от вътрешната алтернатива.

И последното, но може би най-важно предимство на контрола без материална собственост е гъвкавостта, бързината и избягването на  ненужни разходи за вътрешен персонал.

Липсата на гъвкавост се забелязва и при собственост на такива активи като остарели технологии или скъпа работна ръка, които всъщост пречат на фирмите да възприемат предпочитаните от клиентите решения. Собствеността Ви дава възможност да контролирате днешните процеси за сметка на утрешните. Може да се каже, че и без това не е възможно да притежавате най-важните компоненти на корпоративния успех, тъй като познанието как да вършите нещо по-добре и по-евтино за клиентите е единствената сигурна основа за успешното съществуване на фирмите. В същия смисъл много дейности, които привидно са свързани със материална собственост, всъщност изобщо нямат нужда от нея. Сгради, компютри, комуникационни линии и почти всичко останало може да се вземе на лизинг или под наем.

Изводи:

1.Притежавайте само онези материални активи, които са от съществено значение за Вашата бизнес дейност, по този начин ще осигурите ефективен контрол.

2.Трябва да бъдете изключително въздържани по отношение на материалната собственост, която притежавате. Притежаването на материални активи не е гаранция за успешен бизнес.

3. Преди да търсите кредити за нови материални активи, преценете дали въобще си заслужава да инвестирате в тях. Възможно е да се окаже, че притежавате нематериални активи, които може да капитализирате. Същевременно да намалите инвестициите за нови материални активи, за сметка на контрола без собственост.

Начало

[ Фирмена кредитоспособност

Проф. Георги Тончев

Над 90% от фирмите в света  работят с кредити. Всеки мениджър знае, че кредитът е най-мощния ускорител за бизнеса. У нас по нормативни и други обективни причини достъпът до кредити е много затруднен. Една от основните спънки при получаването на заеми е фактът, че фирмите кандидатстават пред банките, без да са направили необходимата подготовка за това. Разпространено е схващането, че обезпечението е главното условие за получаване на заем. Известно е, че банките по-принцип нямат интерес да придобият залога на кредитополучателя. Тяхната цел е да кредитират рентабилен бизнес и да си приберат парите с лихвите, да отпуснат нов кредит и т.н.. В този смисъл обезпечението е само необходимо, но далеч недостатъчно условие за отпускането на кредит.

По-същественото е да се докаже (за получаване на кредит или частично субсидиране) значимо реално увеличаване на бъдещите счетоводни парични потоци на фирмата. При краткосрочни неголеми заеми това става по-лесно. Но само с тях е много трудно да се постигне технологично обновление и от там - конкурентноспособни продукти. За това трябват инвестиционните кредити, които са средносрочни и дългосрочни.  При тях лихвите са по-ниски в сравнение с краткосрочните. Дори и фирми с добра кредитна история, не получават заеми, ако планираните нетни парични потоци ежегодно не превишават плащанията по кредита.

Известно е, че от 3 спестени долара в световен мащаб, само за един се трансформира в кредит. С други думи предлагането на пари е около три пъти по-голямо от кредитоспособното търсене. Затова и инвестицонните кредити от европейски банки (и не само) сега могат да се получат при годишнва лихва около 5.5% плюс няколко процента за допълнителния риск у нас. При такива кредити, по правило, новокупеното оборудване се включва в обезпечението.

Главното за всеки кнадидат за кредит е да докаже (чрез бизнес плана си в песимистичния му вариант) защо бъдещите парични потоци ще бъдат по-големи от дължимите вноски по заема. Най-кратко казано, годишният паричният поток е сумата от печалбата плюс данъчно признатите  начислени амортизации. Нека да разгледаме двете събираеми поотделно:

1.Преоценка на наличните фирмени активи с максимално разрешените данъчни увеличения.

2. Капитализиране на всички налични нематериални активи (НА).

3. Разкриване и капитализиране на потенциални  НА

Трите посочени по-горе действия не са свързани със значими разходи за тях

Точки  2 и 3 показват най-големият вътрешен резерв за всяка фирма. Няма бизнес, който да не ползва НА. Според официалната практика у нас оценките на НА са на стойност около една трета от годишния оборот на фирмата. Преоценената стойност на  капитализираните НА се получава стотици и хиляди пъти по-висока. А ежегодните данъчно признатите амортизации  на НА са от 15% до 30% за максимален срок под 7 год. За сметка само на тези амортизации  паричнияг поток може да се увеличи с около 10% ог годишния оборот и също с толкова да се намали финансовия резултат преди облагането. Затова към посоченото увеличение на паричния поток следва да се прибавят и реалните икономии от плащането на данъци, вследствие на намалената облагаема печалба.

Счетоводната остатъчна стойнос на НА ежегодно бэрзо намалява. Но същевременно те поскъпват от капиталова гледна точка, защото се преоценяват чрез оборота. Така се постига прогресивно увеличение на капитализацията им, което има многобройни положителни икономичесдки ефекти за фирмата и в дългосрочен план.

Може би звучи парадоксално, но след изтичане на амортизационния срок на НА, същите ще бъдат оценени пропорционално на нарасналите приходи на фирмата, спрямо годината на  предходната  им оценка.

Имайки предвид тази прогресия на стойността на НА, лесно можем да разберем  защо от ежечасния оборот от 200 милиона долара търговия с акции на Ню-Йоркската фондова борса стойността на капитализираните НА достига 75%, а само около 25% от пазарната им цена е покрита с материални активи.

Начало

[“Ноу-хау”- то като капитал

Инж. Райна Младенчева

Първоначално понятието “ноу-хау” е възникнало за означаване на информацията, необходима за практическото осъществяване на патентовани изобретения, но на този етап то няма общоприето определение. Обикновенно “ноу-хау” е нещо усвоено или разработено от новатора в хода на изследователска и развойна дейност и чрез опит, придобит от приложението на промишлени и административни методи. Ето защо съвременната практика обхваща голям кръг от понятия и материални елементи: различни технически знания, които се отнасят до патентноспособни или непатентноспособни постижения, данни, формули, рецепти, инструкции, спесификации, различни схеми, технически  и производствен опит и майсторство и т.н. Към “ноу-хау” се отнасят и изобретения и технически постижения, които по една или друга причина не са получили патент. Честа практика е закрилата върху дадена информация, която е ценна по една или друга причина, да се осигурява чрез запазването и в тайна, за което се полагат специални усилия.

Например търговските фирми притежават ценна бизнес информация за начина на изграждане на мрежа от клиенти, избор на оптимално местоположение и начин на изграждане на магазинната мрежа, начин на управление на стокооборота чрез собствен лицензиран софтуер и т. н.  

“Ноу-хау” може да бъде представено в две основни форми: материална и нематериална. Примери за материален израз на “ноу-хау” са документи, снимки, хелиографни копия, перфокарти и микрофилми обобщено в “техническа информация или данни”. Нематериалната форма на “ноу-хау” е свързана с демонстриране на или консултации относно производство и други операции, често се нарича “технически услуги”. “Ноу-хау”-то изразено под формата на обучение се покрива от понятието “техническа помощ”. А когато “ноу-хау” се отнася до пряко управление на производствени и други операции, или маркетинг се употребява наименованието “управленски услуги”.

Независимо от двете посочени форми на “ноу-хау”-то, в качеството си на фирмен актив то се третира като нематериален такъв. Тази регламентация е съгласно закона за счетоводството, още от 1991 г. – чл.19 ал.2. В по-новите редакции на този закон видовите нематериални активи не са изчерпателно изброени защото бизнес практиката често изпреварва нормативната база.

Съгласно действащата нормативна уредба у нас (а и във всички правни системи), “ноу-хау”, авторските права, компютърните програми и т.н. нямат регистрационен или какъвто и да било друг режим установяващ по формален способ притежанието им. Това произтича също и от естеството на тези обекти. Правната легитимация и защитата на притежанието на “ноу-хау” се основава на фактическата власт върху него от страна авторските права върху ръкопис или електронен код (програма), както и движимите вещи с изключение на тези с особен режим като кораби, самолети и МПС-та. В тази правна обстановка, съгласно ЗНА за такива обекти субсидиарно е приложима уредбата на общите норми по собствеността, тоест в случая чл.чл. 68 и 69 от ЗС които презумират, че при наличие на фактическа власт (владение) тя се упражнява като върху своя вещ (в случая интелектуален обект), както и че при държане на обекта, фактическата власт се предполага. Следователно доказателствата за притежание на такива обекти на интелектуална собственост или вещи са именно доказателствата за фактическата власт върху тях. Доколкото те не са и не могат да бъдат документи за собственост, те са косвени доказателства. Но това обстоятелство не може да ги лиши от доказателствена стойност, още повече, при принципната невъзможност по действащото право за съществуване на преки доказателства.

Ще разгледаме един частен случай, но типичен  за заявени, но нерегистрирани патенти. Общоприето се предполага се, че всеки патент съдържа или е свързан с едно или повече “ноу-хау”, в зависимост от броя и вида на патентните претенции и самото описание на патента. Фактът на подаване на патентна заявка се удостоверява от Патентното ведамство с уникален номер и дата, която автоматично става приоритетна, от която е в сила защитата  на съответния патент, ако той бъде впоследствие регистриран. Но патентната заявка не е патент и в типичните случаи се разглежда като “ноу-хау”. Фактът на заявката удостоверява авторите на “ноу-хау”-то, но няма официално тълкуване, дали тя им дава легитимация  като притежатели на свързани с патентното описание и претенциите едно или повече “ноу-хау”.

Независимо дали са счетоводно формализирани, всеки патент и  всяко “ноу-хау” са част от  активите на дадена фирма и може да се предоставят на трети страни. Когато патентът и “ноу-хау”-то са притежание на физическо лице, те са негова собственост, но няма форма за счетоводната и капиталовата им формализация, поради факта ,че физическите лица не водят счетоводство. Когато обаче физическото лице извърши техен пълен или частичен трансфер към съществуваща или новорегистрираща се фирма, то неговата собственост изцяло или частично се легитимира като счетоводен актив и става част от собствения фирмен капитал.

Всеки бизнес в ежедневната си дейност ползва свое “ноу-хау”, но българските фирми рядко отразяват това в  капитала си. А такова подценяване е неблагоприятно поради самоотказването от редица изгоди, като  възможност за провеждане на адекватна амортизационна политика,  безпрепятствано разходване на средства от приходите за реинвестиции, плащат се ненужно високи корпоративни данъци и други негативни фискални и капиталови последици за фирмите.

В съвременната практика “ноу-хау” може както да придружава решението да се използва патентованото изобретение, така и да бъде самостоятелен обект на лицензна сделка. Тъй като и в този случай е налице монопол върху обекта, договорът за “ноу-хау” в своята същност е лицензен. Следователно лицензиантът получава достъп от правно незащитени, но пазени в тайна научно-технически постижения, до натрупаните от лицензьора научно-технически знания и производствен опит. Когато правно-неохранявани научно-технически постижения и опит се използват с разрешение, ползващият получава от техния притежател техническа документация, образци от изделия и техническа помощ. На пръв поглед това оскъпява използването, но пък скъсява периода на внедряването, изключва неопределеността и увеличава възможността да осигури по-големи резултати. Ето защо тази форма е целесъобразна при внедряването на сложни в технико-технологично отношение обекти, когато ползващият няма достатъчна или подходяща научно-техническа и производствена база. Особенно изгодно е придобиването на безпатентен лиценз за сложни технически процеси, тъй като това води до ителектуализация на общественото производство.

Начало

[  Еврофинансиране

Красимир Тончев

Кредитирането на производители е световна практика, много често се прилага и в унисон с държавни мерки по подпомагане за реализацията на продукцията и изкупуването й. В света са познати три основни вида кредитиране, валидни и до днес. Първият вид е безвъзмездното финансиране, което се отпуска обикновенно за проекти с обществено значение, които ще бъдат използвани от голяма група хора или производители. Донори са държави или големи групи държави – например Европейския съюз, а получатели са отделни държави или фирми в дадени отрасли на икономиката.

Едва ли някой донор в света няма да предостави безвъзмездно финансиране, което може да застраши по някакъв начин принципите на пазарната икономика и да доведе до бързи парични постъпления за сметка на неполучилите финансиране субекти. Един пример – такова финансиране е невъзможно за закупуване на машини и съоражения за високотехнологично производство, които струват скъпо и не са по възможностите на другите фирми в бранша. И обратно – такова финансиране е възможно, когато става дума за дългосрочни проекти, които подобряват технологичното състояние на производството или облагородяват отделни участъци от земя, дотогава не използвана за производство. Иначе казано, ако някой иска да си осигури безвъзмездно финансиране по програми на ЕС трябва да предложи проект за рекултивиране на земя, засаждането й с овошки или лозе, или пък да поиска средства за разработването на проект за подобряване селекцията на сортове, засаждани в даден регион на страната, и след изпълнението на проекта да предостави резултатите на фирмите от региона за използване .

Вторият вид финансиране, познато и у нас, е смесеното финансиране на проекти. В този случай донорите подпомагат с част от необходимата сума като останалата част се осигурява от кредитоискателя. Това е един широко разпространен вид кредитиране и у нас той е познат най-вече чрез програмата САПАРД. Обикновено при такива проекти не се осигуряват повече от 50% от средствата – такъв е случаят със САПАРД, но повечето програми от този тип осигуряват между 10 и 45% от средствата. Проблемите при този тип финансиране идват от необходимостта да се осигурят останалите средства по проекта. За България това означава да се намери банка или друга финансова институция, която да финансира цялостно проекта, като след завършването му си получи половината от парите от европейската програма, а останалата част бъде изплащана съобразно договореностите за определен период от време. Както вече стана дума, това днес у нас е на практика невъзможно с някои неголеми изключения за фирми с високо ликвидни активи.

Третият вид финансиране, който е и най-често разпространен в световната практика, е чистото кредитиране – получаване на необходимите средства и връщането им за договорен период. В света за последните години на финансовите пазари има очевидна стагнация в кредитирането поради симптомите на криза в световната икономика. За последната година лихвените равнища на щатската валута и на еврото бяха намалявани многократно. Това до някъде е добре, защото сваля лихвените равнища, които се начисляват при изплащане на кредита. Не обаче и в България, където пазарната икономика не покрива западните стандарти.

Главно меню